Как днешните протести на колежани не са нещо ново

През 2013 година университетът Браун, където съм професор по стопанска система, предложения тогавашния полицейски комисар на Ню Йорк Рей Кели да изнесе лекция. По време на мандата си Кели управлява огромно разширение на полицейските тактики за прекъсване и претършуване, дружно с голям брой други ограничения за наблюдаване. По това време бях гневен критик на американската система за наказателно правораздаване и бях песимистичен към прекъсването и претърсването. Под управлението на Кели чернокожите нюйоркчани бяха спирани на улицата и претърсвани под най-тънък претекст. Всъщност бях арестуван от нюйоркската полиция в Харлем през 2010 година, до момента в който работех като гост-професор в Колумбийския, за предтекстово закононарушение „ каране на велосипед по тротоара “.

Независимо от възприятията ми по отношение на неговата политика, желаех да чуя какво има да каже Кели. Той беше извънредно могъща фигура в челните редици на едно спорно развиване на полицията и желаех да чуя неговата аргументация за тези тактики. Имаше доста неща, които желаех да му отговоря. И имах главно място покрай предната част на сцената, с цел да задавам въпроси по време на Q&A.

Кели излезе на сцената, само че преди да успее да изрече дума, учениците от публиката започнаха да му крещят. „ Расизмът не предстои на спор! “ „ Няма правдивост! Няма мир! Без расистка полиция! “ „ Молим ви да спрете да претърсвате хората! “ Прекъсванията бяха посрещнати с разпръснати възгласи. Марион Ор, професорът по политически науки, който беше поканил Кели, помоли тълпата да се настани и да изчака въпросите и отговорите, само че спиранията продължиха. След 15 минути беше ясно, че на Кели няма да му бъде разрешено да приказва, по тази причина той се обърна и се върна в Ню Йорк.

Бях замаян. Бях участвал на доста шумни, противоречиви лекции, където членовете на аудиторията бяха явно недоволни от оратора. По дяволите, аз даже бях индивидът, на който бяха ядосани! Но който и да беше говорещият, той трябваше да бъде изслушан. След това, когато пристигна времето, всеки, който имаше микрофона, можеше да му каже какъв брой бърка - и за какво. Да изкрещяваме оратора, да му попречим да показа аргумента си и да сменяем аргументирания дискурс с мафиотски тактики не беше това, което правехме в университета.

Винаги съм ценял университетските среди като място, където даже непопулярното мислене може да бъде изследвано и обсъждано без боязън от репресии. Дори отвратителните хрумвания трябваше да бъдат оценени и подложени на проучване, вместо да се отминават с безмълвие или да се потискат напълно. Как другояче бихме могли да сме сигурни, че можем да разберем тези хрумвания? Как бихме могли да разберем, че са толкоз неприятни, в случай че сами не сме се заели с тях? Свободният продан на хрумвания е една от основите на актуалния университет, даже на актуалното демократично общество. Без този продан изглеждаше подозрително, че можем да имаме и двете.

Президентът на Браун, Кристина Паксън, неотложно излезе с изказване, осъждащо дейностите на протестиращите и потвърждавайки уговорката на университета за свободен продан на хрумвания. Но когато университетът проверява протестиращите, те бяха ударени по китката и изпратени да си вървят. И още по-лошо, университетът изготви отчет, който се взира в пъпа и заключава, че въпреки протестиращите да не е трябвало да прекъсват лекцията на Кели, университетът е трябвало да вземе поради наличието на Кели в Браун.

Комисарят, наподобява, е имал капацитета да „ навреди “ на възпитаници, които са претърпели контузия, евентуално провокирана от хрумвания като стой и претърси. По създание университетът се извиняваше, че прави тъкмо това, което трябваше да прави: излага своите студенти на хрумвания и ги учи по какъв начин да формулират свои лични хрумвания в отговор!

Беше основан казус. В университетите в цялата страна, когато спорна, съвсем постоянно консервативна фигура беше поканена да изнесе лекция, те можеха да се окажат посрещнати от протестиращи, които смятаха за своя задача да подсигуряват, че събитието в никакъв случай няма да се състои. Активисти и някои членове на медиите назовават ​​тези тактики с много благородния термин деплатформиране. По-честен термин би бил цензура.

В прочут смисъл студентите, протестиращи против появяването на Кели в Браун, реализираха задачата си: той беше принуден да млъкне и той си потегли. Но в различен, по-голям смисъл, те изцяло пропуснаха задачата: повода за техните митинги - опълчването на расово предубеденото прекъсване и претършуване на полицията - беше изгубена на фона на несъгласията по отношение на техните способи.

Същият модел се повтаря през днешния ден в про-палестинските демонстрации в университетските градчета в цялата страна. Има доста аргументи да се противопоставим на продължаващата блокада на Газа от Израел и връзките му с палестинците. И въпреки всичко лагерите и строителните окупации още веднъж насочиха вниманието на обществеността към протестиращите и техните способи, а не към праведната идея, която най-хубавите от тях съставляват.

Ако тези студенти, като тези, които се опълчиха на прекъсването и претърсването през 2013 година, желаят да доведат до смяна в метода, по който Америка се занимава с бизнеса си, те би трябвало да се махнат от пътя си. В противоположен случай след 10 години обществото може да си спомни палатките и арестите, до момента в който се мъчи да си напомни какво означаваше целият този тон и гняв. Би било тъпо.

Глен К. Лури е професор по обществени науки на Мъртън П. Щолц и професор по стопанска система в университета Браун и помощник на Американската академия за изкуства и науки. Той е създател на „ Late Admissions: Confessions of a Black Conservative “, оповестена от Norton идната седмица, от която е приспособено това есе.